В страната ни има 3 вида бързолети. Въпреки че наподобяват донякъде лястовиците, както на външен вид, така и по това, че се хранят с насекоми, те принадлежът към друга група - Разред Бързолетоподобни (Apodiformes).

Силуетът им в полет е характерен и те могат да се отличат от лястовиците по по-дългите, тесни и заострени криле.

Краката им, за разлика от тези на лястовиците, не са пригодени за кацане и затова няма да ги видите да кацат на ята по жиците есенно време.

По-голямата част от живота си прекарват във въздуха - там ловуват (на височина до 1 км и повече), могат да копулират и да спят.

Скалолюбиви видове са - правят гнезда в скални цепнатини, а също и в градовете по различни сгради.

Черен бързолет - Apus apus

Най-често срещания бързолет в страната.

Има го както в скалисти райони в планините, така и на много места в градовете и селата. В софия гнездят даже под покрива на Министерски съвет!

Блед бързолет - Apus pallidus

По-рядък e от черния бързолет, с когото може лесно да бъде сбъркан. Освен някои различия в цвета на оперението и особеностите на полета, бледият бързолет има характерно, по-дълбоко и гърлено обаждане, което е много полезен белег при установяване на присъствието му.

Има го на много места в южна България, като редовно се размножава и в София. По данни на А. Антонов (БДЗП-Козлодуй) към 2000 година в столицата са гнездили около 300 двойки.

По-голямата част от Софийската популация гнезди в малки самостоятелни колонии, но са известни и смесени колонии с черния, а по-рядко и с алпийския бързолет. Гнезди дори на сградата на НДК.

Някои автори смятат, че ареалът му се разширява на север.

Пристига в България през април - май, отлита на юг през август - ноември.

Редовно отглежда две поколения годишно. Снася вторите мътила от края на юли до началото на септември.

През някои години отделни закъснели двойки отглеждащи втори поколения може да хранят малки до втората половина на ноември, както е наблюдавано в София.

Бледите бързолети отглеждат втори поколения дори и в планините в условията на тежки метеорологични условия, включително снеговалежи късно през есента (например колонията в Рилския манастир).

Алпийски бързолет - Apus melba

Най-едрият от нашите бързолети с размах на крилете до 51-58 см.

В България се среща из различни проломи, дефилета, ждрела и градове (Искърски пролом, Кресна, Триград, Родопите, както и в София).

Пристига в страната ни на пролет от Африка. За пръв път алпийски бързолети се наблюдават през март - най-рано са били видени през 1987 година - на 23 март.

През есента те напускат страната ни през септември - октомври. Отлитането от колонията при ЦИНТИ в София става постепенно, като голяма част от птиците все още нощуват в колонията и през октомври. Тя опустява едва края на десетия месец.

Гнезди в скални цепнатини, в пещери, както и в по-високи сгради. Гнездата се правят от растителен пух, сухи тревни стъбла, пера, а в градовете много често и от парчета от полиетиленови торбички, хартия и др.

Строителните материали бързолетът събира във въздуха и ги залепва със слюнка при изграждането на гнездото. В някои случаи гнездата може да са залепени между две вертикални повърхности без да имат опора отдолу.

Снасят се обикновено 3 (2-4) яйца. Малките се хранят до 24 пъти на ден с насекоми.

Установено е че алпийските бързолети в София снасят мътила с по-голям брой яйца от тези в друга градска популация в Швейцария. Някои от софийските двойки снасят по две мътила годишно.