БДЗП сайт

 

За нас :: Дейности :: Доброволци :: Излети :: Линкове :: Форумът :: Yahoo-групата :: Пишете ни

Вие сте тук: БДЗП-София >Излети > За сови на Витоша 31 март 2005 - 1 част

31 март:: За сови на Витоша - хижа Звездица - 1 част

 

 

 

 

Текст:
Александър Георгиев
::: Вижте галерията
Снимки: Петър Николов

Доста внезапно организирана мини-експедиция беше това. Късно в сряда вечерта се обадих на Костадин Вълчев от дирекцията на Природен парк "Витоша". Знаех, че той се занимава с проучвания на вид нощна хищна птица на Витоша - пернатоногата кукумявка, и реших да го питам къде ще е най-добре да отидем, за да я чуем.

Хижа "Звездица" се оказа мястото, където ще имаме добри шансове. Само че, имаше една малка подробност. Този вид кукумявка била най-активна в сумрачните часове. Малко бяхме закъснели за това, но все пак имало шанс поне да чуем улулици. Ако пък има и силна луна, току виж и пернатоногата кукумявка щяла да се обади. Сега им е размножителния сезон и били доста... шумни.

Тръгнахме. В началото не бяхме много наясно как да стигнем до самата хижа, но в крайна сметка безпогрешните навигаторски умения на петчленния ни екип дадоха резултат и стигнахме доста близо да хижа "Звездица". Наближаваше 1 часа. Беше тъмно и доста, доста студено.

Оставихме червения Фиат-Панда пред една друга хижа. Пътят по-нататък изглеждаше не много подходящ за малки червени автомобили.

Още преди да продължим пеша чухме доста наблизо едно протяжно-призрачно укане. От петте човека, които се бяхме събрали само аз и Коцето (от БДЗП-София) имахме някаква идея от птици.

Фотографът на "експедицията" беше все още недипломиран медик, вторият шофьор - почти дипломиран инженер, а първият шофьор специализира в бентосните и планктонни морски организми и по всяка вероятност някой ден ще изучава моржове в Гренландия (дори и в момента упорито да го отрича).

С други думи от Костадин и мене зависеше определянето на птицата, която чухме да се обажда. За пръв път видях и чух улулица преди по-малко от седмица. Не мога да кажа, че съм голям експерт, но викът приличаше на този, който бях чул преди. Колегата също беше на това мнение. Улулица! Постояхме малко без да мърдаме и да шумим. Птицата се обади още няколко пъти. В далечината се чуваха и кучета.

Тръгнахме нагоре към хижата...

::: Прочетете втората част
::: Вижте нощните снимки от района

БДЗП-СОФИЯ:: НАЧАЛО
© БДЗП-София MMV